юли 17, 2009
Misc.
Не че нищо не се случваше напоследък. Напротив. Много неща. Толкова много, че бих могла да напиша роман сигурно. Казват, че всичко трябва да се обърка, за да се подреди. Може и да е вярно, макар, че обобщенията не винаги са важали за мен. Както и да е. Писах за българските избори в Чикаго и май това беше първото нещо от доста време, което съм писала. Бях планирала да го сложа и тук ама май не стигнах до това. Реших да пробвам туитър, но някак не ме въодушеви идеята да ъпдейтвам приятелите си с това какво ми се случва всеки час.
Лятото някак се опитва да ни подмине тук. Ще видим как ще е тази събота.
май 3, 2009
they say it’s spring…this feeling light as a feather
Посред дългата зима все си мислех, че пролетта никога няма да дойде …или просто пролетта, която очаквах нямаше да е там. Всеки опит на клончетата цъфнат и да станат прекрсно зелени и цветни биваше застиган от сняг и мразовита буря. Но вече не… Странното е, че пролетта не идва, докато не я видиш, че е дошла… по топлия дъжд, по сладкия мирис на цвят, по птичките, които пеят… трябва обаче да я очакваш и да внимаваш да не я пропуснеш онесен в дългия път на деня към нощта, по който всеки ден поемаш и кротко вървиш… пролетта идва някак изведнъж…събуждаш се и тя е там …зелен клон се блъска в прозореца на спалнята ти да те подсети, че тя е тук… да не я подминеш.. трябва да я празнуваш всеки ден докато е тук, докато не си е тръгнала…celebrate spring! It’s yours, no one else can do it for you!
февруари 3, 2009
Lake Shore Drive
Вчера видях най-красивото небе от месеци! Тук зимата все още няма намерение да разбере, че и нейният край ще дойде. Пак вчера беше the groundhog day, в който къртицата предвещава, кога ще дойде пролетта. Според нея зимата има още някакви си 6 седмици. Та може би в чест на къртицата небето вчера следобед, по-скоро привечер беше вълшебно. Такова синьо има само в картините на Рембранд. Нито много тъмно , нито светло, небесно синьо беше.
Излизам от офиса, с толкова храбра стъпка, че едва не се блъснах в замислената Mary Ann. Откакто Ром Иманюъл замина за Вашингтон в съседния офис вече не е толкова весело, а Mary Ann, която която беше шеф на кабинета му, е все по-умислена след работа. Както и да е. Тръгвам на път за паркинга и изведнъж виздам как слънцето изгаря в небето. Медно червено се разлива точно над парка. Не може да не спреш да погледаш. Прекрасна светлина и цветове. Хем се стъмва, хем небето прелива от пожар, и също така някак сияе щастливо. Това беше момента, в който съжалих, че не съм взела камерата.
Оправдавам се с огромната раница на гърба ми в която тегнеха книгите за снощния клас по право. Никак не ми се качваше в колата, но нямаше как. Имах 40 мин да стигна до университета. Точно 7 мин по-късно вече съм на Лейк Шор Драйв. Ако сте гледали „Когато Хари срещна Сали“, те пътуваха по този булевард, който влиза в доунтаун Чикаго. Днес е много по-красив. Качвам се на Лейк Шор Драйв и… о, дааа…. възнаградена съм с най-красивата гледка от месеци. Небето не гори, а е синьо, вълшебно синьо, не,не тъмно , а точно каквото трябва да е… небесно синьо… и не точно.. От ляво е езерото, което е замръзнало и отразява синьото и е великолепно. От дясно е малката марина , която е замръзнала, а пред мен е Дрейк Хотел и небостъргачите един по един застанали зад малчото, потънали в синева. Продължавам да следвам извивките на булеварда. Ох… благодаря ти за тази прекрасна гледка небе….. Стигам до Нейви Пиър, небостъргачите по-тъмно графитени и някак потънали в небесно синьо, езерото тихо и отразяващо, цялото в сияние, само виенското колело свети в жълто… Подминавам го. Качвам се на моста над Чикаго ривър. Езерото е още по-спокойно, тихо, даже и трафик не се чуваше. Чикаго ривър беше замръзнала, но леда се беше пропукал вече. След като сляза от моста минута и съм между небостъргачите и гледката си отива. Но беше вълшебна. Всяка вечер на път за училище този маршрут ме възнаграждава с прекрасни цветове. Много добре се отразява на човек.
декември 21, 2008
Better things are yet to come…
В края на годината всички започват да се питат: какво направих през годината до сега? Какво постигнах? Какво имам? Точно същите въпроси си задаваме пред рожден ден. За някои двете неща съвпадат: рождения ден и края на годината.
Поне тези въпроси си ги задават веднъж през годината, а не два пъти. Всяка година си мислим, че тази която е почти изминала не е като предишните. През нея е имало нещо повече или по-малко, което е минало през нас, което е дошло и си е заминало или е останало за хубаво или лошо.
Спомням си като дете годините едва се влачеха, а лятната ваканция беше цял век пълен със скитане по улиците, ровене в пясъка, пускане на хвърчила, дълги разговори на пейката пред портата в тъмното. След това годините започнаха да минават някак по-бързо. Може би защото се появиха много неща, които да преследваме, да искаме, да постигаме, да подминаваме, да прибираме и да губим. Изведнъж се оказа, че сме пораснали и още повече, че сме осъзнали, че това е станало.
Колкото повече мисля за края на годината, все повече се убеждавам, че очакването на Коледа не е празненство за отминаващата година, а напротив- на тази която идва, на това, което ни предстои. Какво значение има каква е била предишната година, като по-добра идва; като нещо ново ни предстои?
Даа, нещо ново ни предстои и няма нищо по-хубаво от това. Всяка година имаме шанс за нещо ново. Да поправиш това, което не ти е харесало в старата, да продължиш друго, което не си довършил или просто да подминеш, това което не ти е харесало от страта.
И така: през новата година се пригответе за нови, по-хубави неща, because better things are yet to come….
Весели празници!
