Monthly Archives: февруари 2008

That is all I want to say…

16744_01_p.jpg

Вашият коментар

Filed under society

One of those days…

E-mail-yt mi preliva. Reader-a systo ot neprocheteni nesta. Ne znam kak stava no vseki pyt, kogato pusna televizora ili zacheta nikoj portret na gotina madama tia obiasniava kak hodi na fitnes & frizior ezednevno, ima 5 detsa, 1 myz , 1 gadze i strahotna kariera i tonove svobodno vreme. E tova ne go razbiram, chestno! Ili az cheta nesto greshno ili tazi madama si izmislia, ili az zle se organiziram. Denia za syzalenie e samo 12 chasa, oste po-zle e che triabva da se spi pone 6-7, v moja sluchaj 8 zastoto inache ne stava nomera s 12-te chasa che i poveche aktivnost. Ako niakoj znae tajnata recepta na vyprosnite madami, molia da mi ja dade 🙂

Ne se oplakvam ot zaetostta, naprotiv obicham da sym zaeta , no tova kak niakoja rusokosa frytsla mi navira v nosa si kak uspiava s tonove nesta navednyz me vtrisa. Anyway…

Inache na horizonta nisto novo. Chakam s netyrpenie spring break, za da se zahvana da snimam pak. Ne znam kak stava taka, no hiliadi idei za snimane mi idvat, kogato niamam vreme da snimam 🙂

Вашият коментар

Filed under my places

Urban

Тук пак е много зимно. Оказа се, че ако продължава така градът скоро ще си изхарчи парите за снегопочистване. Бюджетът бил 18 мил. долара, а вече били изхарчени 14 мил.долара. Довечера пак ще вали много, а е само началото на февруари. Скоро повишиха и билетите на градския транспорт. Даа, май градските проблеми са еднакви навсякъде.

   

 

Вашият коментар

Filed under my places

I am a proud MacBook Air user!

В понеделник Мак Бук Еър пристигна. Невероятен е. И си заслужава името – много е тънък, даже по-тънък отколкото изглежда на снимка. Много е удобен за носене, а работата с него си е направо ново преживяване. Няма нужда да си настройваш пощата в новия клиент (аз не трансферирах автоматично данните от стария, защото искам да почна на чисто и да се отърва от безпорядъка), само написваш е-майла и той сет-ва ъп всичко сам. Така е с повечето неща. А новите движения на тъч пад-а са супер готини и удобни. Много е бърз и се работи добре. С две думи : I love it! Знаех си че Епъл ще измислят нещо добро и ето на.  Носенето на компютър с мен няма да е проблем. Преди мъкнех огромни чанти и раници. Сега раницата в частта за компютъра е почти празна и това е най-лекото нещо от нещата , които мъкна. Харесват ми и подобренията на офис пакета за мак. Страхотно удобни са и много криейтив. Сдобих се и с огромен пакет стейшънери направени за е-маил-а и са много забавни и красиви. Сега ме чака доста работа по прехвърляне на сумайти неща от едната машина на другата. :)Cheers!  

Вашият коментар

Filed under my places

The civil society

В момента би трябвало да пиша за това какво Робърт Пътнам и Алексис де Токвил мислят за гражданското общество. Според Пътнам дори и в Америка, където третият сектор е много развит, се наблюдава отлив на хора, които са готови да членуват в неправителствени организации, които да изискват от тях активно ангажиране с определена кауза. През последното десетилетие хората предпочитат да пратят чек с членски внос, но да не ги закачат с активни мероприятия. Така еко-движенията имат огромен брой членове и сьбират добри пари, за да финансират дейността си, но трябва да разчитат на paid staff, за да развиват организацията. По същия начин Организацията на Пенсионерите (AARP) в САЩ е най-голямата, най- богатата и най-влиятелна неправителствена организация. Те, сьщо така, предпочитат да пратят само чек вместо да се ангажират с присъствие. В миналото не било така в Америка. Всеки американец участвал в някоя организация свьрзана с църквата , в която ходи и това било мястото за социален контакт , а не просто начин да получиш отстъпка от данъците срещу дарение. Пътнам смята, че целият сектор трябва да се пренастрои кьм новите тенденции и също , че колкото повече се модернизира едно общество хората се отказват от „гражданството“си в него. Да делегираш „гражданството “ си на някой друг обаче е опасно и нечесно към обществото, смятам аз. Тук Пътнам не казва нищо, просто констатира, че това е направило американците по-малко доверчиви кьм неправителствените организации и по-изолирани от обществото, и затворени в себе си. Замислих се има ли в България истинско гражданско общество? Според мен в БГ хората отдавна са делегирали това си право на политиците и стоят някак отстрани и наблюдават какво ще стане. И недоволстват. Колко хора, обаче като не им харесва какво прави дьржавата за тях (а трябва ли тя прави нещо повече освен да осигурява равенство пред закона, спазване на закона и защита, но това е друг въпрос) се заемат да направят нещо те, за да им хареса повече това, което се случва в тяхната дьржава? Питам се и друго – колко е прага на тьрпението им? и колко е голяма силата на яроста им? Наивни ли са българите или просто социално мързеливи? Страхливи ли са или прекалени индивидуалисти? Мразят ли си толкова страната или просто така им харесва?Даа…. сега трябва да видя какво смята по този въпрос лицето Токвил. Чела съм го преди много години и нямам вече спомен. Четох American Vertigo на Леви, който наскоро направил токвиловото пьтуване през Америка и ми се стори, че между Америка и Европа има голяма пропаст.Ще се радвам да чуя чужди мнения по всичките тeзи въпроси 🙂 

Вашият коментар

Filed under society

Balkan Travel & Stories

Днес искам да ви покажа сайта на моя приятелка  www.balkantravellers.com. Тя е страхотен журналист и голям пътешественик. Много се зарадвах като ми каза, че е решила да направи портал за пътувания до Балканите. Посетете сайта –  ще ви хареса! Пожелавам много успех на начинанието на Албена, защото вярвам, че можещите хора трябва да успяват.  

Вашият коментар

Filed under my places